„Домът, в който си роден, е твоята съдба“: Зейнеп решава да приеме предложението на Мехди
Зейнеп решава да живее живота си. Тя отказа на Фарук пътуване до Лондон. След като научава за задържането на Мехди Зейнеп го посещава в полицейското управление, но го гледа само отдалеч. Майка на Мехди не бърза да го информира, за да не се разстрои.
Децата, които живееха в работилницата, бяха разпределени в сиропиталище. Кибрит полудява, не желае да е там. Тя иска Мехди.
Зейнеп се среща със съседката си Бинел, която не изглежда много добре, помога й да пренесе пакетите. Бинел крие снимка на Мехди и си спомня момента, в който са били заедно. Зейнеп си тръгва.
„Този брак беше като земетресение. Пътят ми се разминаваше в различни посоки. Паднах. Сега това, което ми остава, ме научи да знам, че е време да тръгна по своя собствен път. Наистина трябваше да премина през всичко това, за да разбера какво да правя. Имах чувството, че са минали години. Мехди. Погледът му към мен беше отначало топъл, а след това така ледено студен. Може би беше важно за мен да почувствам подкрепата му, разсъждава Зейнеп.
Двама човека чертаят план да съберат отново Зейнеп и Мехди. Когато Мехди беше освободен от ареста, всички отидоха заедно в клуба. След това виждат момче, бито от някакъв мъж. Спасяват момчето. В началото Зейнеп се ядосва на Мехди, но после казва, че той ще стане добър баща.
По-късно Мехди и Зейнеп посещават Кибрит в сиропиталището. Зейнеп е все още на кръстопът. Но Мехди й казва да остане…
„Онзи ден сякаш се събуди ново начало в мен или така си мислех, не знам. Но смятам, че човек трябва да бъде честен. Когато не бях зряла, баща ми вземаше решения. Когато не бях сигурна в себе си, Мехди беше убеден и ми каза „Остани“. Трябваше да спасим живота на Кибрит. Всъщност никой не се е променил. Току-що започнах да виждам себе си. Изглежда, че това беше израстване. Когато се промениш, това означава, че светът също се променя около теб. Животът никога не е бил лесен за мен. И така – един ден какво ще правя? Нямах никакви идеи. Всъщност, когато мислех, че се променям, се отдадох на самосъжаление. И не знаех дали съм аз. Знаете ли момента, в който Мехди хвана ръката ми… този момент си струваше всичко”, казва Зейнеп на психолога.
