Мерал Четинкая – злата Юлфет от „Завинаги“
Популярната и обичана турска актриса впечатлява почитателите си със зашеметяваща визия в „Завинаги“. Зрителите, които от години са свикнали да виждат Мерал в образа на уморени възрастни жени, са смаяни от метаморфозата и в аристократична и властна дама, притежателка на собствена модна марка. Четинкая споделя, че е приела с радост промените в прическата й и начина на обличане, които я превръщат в уважавана и всяваща респект бизнесдама. Приех тази различна роля, защото исках да покажа на зрителите другата страна на личността си. Една актриса трябва да умее да се превъплъщава във всякакви героини, категорична е тя. Четинкая демонстрира изключителните артистични заложби в над 30 филми 14 телевизионни сериала и редица театрални постановки. През годините успява да се докаже като истински професионалист, който може да се справи с всякакви артистични предизвикателства, но кариерата и на актриса започва по случайност и сравнително късно.
Мерал Онуктав е родена на 5 март 1945 година в Бурса, подобно на героинята си Юлфет. „Баща ми беше радиолог, а майка ми помагаше в лабораторията. Той не се интересуваше от изкуство, защото смяташе за несериозно занимани. С майка ми тайно посещавахме кинопрожекции и това беше единственото нещо, което криехме от него. Мъжът на сестра му беше от кавказки произход и обичаше операта. Спомням си как, докато учех в началното училище, чичо ми ме заведе на оперен спектакъл, който гостуваше в Бурса, по онова време се образуваха дълги опашки за билети пред театъра. Ние чакахме с часове. Учителят ми по рисуване насърчи желанието ми да участвам в училище постановки. На 13 години започнах да взимам уроци по балет при унгарската имигрантка мадам Олга. Тя ме накара да се явя на балетния изпит в консерваторията в Истанбул ,така спечелих стипендията да следвам „История на изкуството в САЩ“ и заминах.“
След дипломирането си в САЩ Мерал се завръща в родината и работи като преводач. Ангажираха ме да превеждам на ирландски режисьор, който гостуваше в театъра „Кентер“. Докато течеше постановъчния процес, театърът влезе в кръвоносната ми система и вече не можех да се откажа от него, започнах да посещавам актьорски курсове на Белкан Аган. След като курсовете бяха прекратени продължихме да учим дома на Алган. Бяхме много интересна група младежи и всички от нас продължиха да се занимават с актьорска професия.“
Младата актриса постъпва в трупата на театър „Приятели“, където се запознава с бъдещия си съпруг – известния турски актьор, сценарист и режисьор Явузер Четинкая. Мерал приема фамилията на Явузер, с която е известна и до днес. Още в дебюта си в киното, тя печели престижна награда „Златен портокал“ за най-добра поддържаща роля във филма „Хазал“ през 1979 година. Четинкая е носителка на множество награди от филмовите фестивали в Анкара и Анталия за превъплъщението си в лентите „Другата страна на водата“- 1992 г. и „Една увехнала роза“ – 1996 година. Отличена е за най-добра женска роля за образа на Хасифе, майката на капитана Али във „Времето лети“.
Ударите на съдбата
Големите успехи, които жъне в професионален план са съпътствани от Голяма драма в личния живот. Мерал губи съпруга си през 1992 година. Явузер Четинкая умира внезапно от инфаркт на 44-годишна възраст. Загубата на съпруга ми е най-голямата трагедия в живота ми. Отиде си толкова млад, а така се обичахме. Откакто го няма, не съм си помислила за друг мъж, споделя звездата в интервю за турския вестник Миллиет.
През 2009 година съдбата нанася на Четинкая пореден удар. Актрисата е уволнена от театър в Бакъркьой в Истанбул, заради нелоялност. Според директорите на трупата звездата приема от странични ангажименти, без да се консултира с тях. Първоначално решава да я накажат като намалят заплатата й. Постигат обратен ефект Мерал започва да играе в конкурентен театъра, договорът й с Бакъркьой е разтрогнат. 75-годишната актриса живее в триетажна къща, която купува от наследниците на изключително популярния турски народен лечител Зафер Баскин. В Турция неговото име и слава са съпоставими с тези на българската баба Ванга. Духът на Зафер сякаш обитава дома ми.
„В стаята, в която, преди да умре е приемал пациентите си, се чувствам великолепна. Всяка стена излъчва положителна енергия и ме зарежда с нови сили“, твърди Мерал. След финала на участието си в „Завинаги“, актрисата се присъединява към екипа на друга хитова поредица, криминалния трилър „Ямата“. А през декември в платформата Нетфликс е премиерата и на следващия сериал с нейно участие, фантастичния „Дар“ с Берен Саат в главната роля.
