Утре във „Вятърничав“: Азизе признава пред себе си, Миран е най-големият й (23 февруари)
Елиф заявява на Азизе, че ако я изпрати в Лондон, ще я изгуби завинаги. Старата отвръща, че ще позволи на внучка си да остане в конака, стига да й докладва всяка своя стъпка и да не се отделя от очите й.
Мелике намеква на Реян, че Миран прави всичко това, защото я обича. Девойката обаче е категорична, че не иска да вижда лицето на мъжа, който я е предал.
Реян излиза на двора и казва на Азат и Миран да си вървят, тъй като иска още време, за да помисли.
Реян разбира от Миран, че Гьонюл я е обвинила, че я е пробола с нож. Гневна, девойката отвръща, че всички Асланбей са лъжци.
В това време в къщата на Мелике пристига Хазар, който веднага се нахвърля на Миран и го обвинява, че иска отново да отвлече дъщеря му.
Хазар предупреждава Миран да стои далеч от Реян и отвежда дъщеря си. Миран, от своя страна, обвинява Хазар, че заради него не познава родителите си.
Разгневен, бащата на Реян отвръща на младежа, че вече му е казал истината, и му заявява, че от сега нататък са кръвни врагове.
Реян, Хазар и Мелике се връщат в конака, а Гюл ги посреща. Хазар предупреждава малката си дъщеричка повече да не разговаря с Миран. Ярен гледа отстрани с ехидна усмивка.
Насух настоява, че Реян няма място в конака. Хазар обаче му заявява, че скоро ще отведе цялото си семейство от Мидят.
От балкона Ярен забелязва, че братовчедка й носи пръстена на Миран.
Миран се прибира в конака Асланбей и гневен хваща Гьонюл за гушата. Обвинява я, че се е самонаранила, за да обвини Реян несправедливо. Законната съпруга на Миран му се кълне, че е невинна.
Султан се намесва и заявява на Миран, че няма да позволи да се държи с дъщеря й така както баща му е постъпвал с майка му. Разгневен, младежът не издържа напуска конака.
Реян захвърля пръстена на Миран пред вратата на конака, а секунди след това той минава по улицата и го намира.
Азизе хваща прислужницата, изпратена от Хандан, да тършува в стаята й и й нарежда никога повече да не я доближава. Когато остава сама, Азизе изважда снимката на сина си Ахмет и го моли да й прости, че е дал дъщеря му Гьонюл в ръцете на врага, като е позволила тя да се влюби в Миран.
Реян, Зехра и Гюл излизат на пазар. Малката вижда батко си Миран и му дава знак да ги последва.
Ярен разбира от майка си, че Насух стяга женитбата й. Девойката отива при дядо си, пада му на колене и през сълзи го моли да не я омъжва. Старият обаче е непреклонен.
